Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2018 13:40 - Начин на мислене
Автор: stoiychev Категория: Други   
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Смятам да започна по един нетрадиционен начин, опитвайки се да избягам от общото, комерсиалното. Още от малък се вълнувам от живота, смисъла на живот и т.н. Мислите ми не бяха остро изразени, но ето, че пораснах, завърших училище, станах студент и може би ми дойде някаква капка "акъл", която беше скрита и неизползвана преди. Замислям се за съществуването ни, за моето съществуване, за съществуването на дадено животинче. Какво сме? Къде сме? Защо сме...? Бих искал да направя един  пример с някакъв домашен любимец например хамстера. Прекарва в клетка почти цялата част от живота си, понякога го пускаме из "стаята" да добие някаква представа за свобода и после отново го затваряме, храним го и го поим, има си всичко, живее си кротко, сигурно и е защитен от жищници. Живот мечта, нали? А, дали е така? Замислете се вие дали ще сте щастливи, ако живеете по подобен начин. Има хора , които ще са, но затова ли можем само да мислим човеците? "Най-висшите" същества на тази планета. Материалното и собствената изгода са водещи сили и мотивации в  нашето ежедневие. Стремим се и искаме повече и повече. Безмислени неща, които боготворим. Аз се замислям върху тези проблеми на обществото ни и смятам че не е нормално да се смятаме за най-умните, ако размишляваме масово по този начин. Може би собствената изгода, да си гледаме семейството, да сме добре, въпреки че  съседа ни "гладува" са инстинкти, които са ни останали? Хората имаме инстинкти, някои добри, някои лоши. Една модерна цивилизация би трябвало да се отърси от лошите си инстикти, да погледне нагоре, не да строи сгради до Луната, а да полети до нея нормалният човек. Любопитството ни е вроден инстикт, нещо което заповаме да губим - хубаво щеше да е изгубен, ако беше от лошите инстикти, но за  съжаление не е. Парите ни отиват за къщи,коли,бижута и т.н и т.н. Неща, които са преходни. Именно преходното е нещо, в което трябва да отделяме най-малко време. Стремя се да ви накарам да погледнете нещата по един различен начин. Замислете се за Галактиката и Ние в нея. Къде по дяволите сме? Защо сме тук? Какъв е нашия смисъл на живот? Ами ако съществува друга форма на живот някъде из безкрайната вселена? Представете си, че станете най-богатият човек на Земята. Ще дойде време, в което вече няма да сте най-богатия. Допреди са  говорили за вас, вземали са ви за пример, но идва винаги идва момент, в който ще изостанете, ще започнат по-малко да говорят за вас и в един момент вие ще бъдете забравени. Може би това вас не ви вълнува, защото сте успешен човек. Все пак сте бил най-богатият на света някога. Няма ли да се чувствате изоставен в един момент от обществото? Разликата между предметното и хората е че предметите не помнят, но хората имат способността да помнят и да бъдат запомняни в историята. Сега си представете, че сте велик учен и знаете, че с вашите изобретения ще бъдете запомнени в човешката история. Чувството е уникално, името ви ще го пишат в учебници, книги,вестници. Стотици години ще говорят за вас, но отното идва един момент, в който ще ви приемат работата за даденост и ще бъдете леко полеко забравен. Вашето спасение ще бъдето единствено историята, защото тя не забравя. Каквото е написано остава вечно там. И да бъдете един ден забравени, вие сте постигнали нещо повече от 99% общество. Може би това е най-успешното нещо, което може да направи една личност сама по себе си. Така всичко е добре, докато отново не помислим малко. Ние сме на Земята, известни сме, хората говроят за нас, в историята сме. Стигаме до един друг момент. Замисляме се, ами ако има други циливизации? Ако ние сме успели да постигнем нещо хубаво само в една от многото? Ако има други личности от други планети, които са останали в историята на цяла вселена, на не една, а на много цивилизации. И какво става?  Мисленето ни може да се промени по немислим начин. Това не означава, че не трябва да се стремим да постигнем всичко според нашите възможности, но идеята на тази книга е да даде алтернативен начин на мислене. Теориите, различните възможности и така нататък са безкрайно много. Живеем един живот по собствен начин, изживяваме и се радваме на чувства и емоции отново по свой собствен начин. Живеем тук, но мислите ни са в друга реалност, която ние сме си измислили. Всеки със своята различна реалност, която го спасява от  вечните въпроси или му дава някакъв лъч надежда и може би защита. Защо го правим това всичко, ако накрая е за едно нищо? Според учените в един момент дори вселената ще изчезне. Няма нищо вечно, може би само един ресет  бутон, който рано или късно ще бъде "натиснат" и всичко, за което сме се стремили ще изчезне. Когато човек живее в свят, където абсолютно всичко е  преходно, той се опитва да избяга от екзистинциалните мисли и задълбочени въпроси. Трябва ли да го правим? Трябва ли да бягаме в измисления от нас свят, където се чувстваме комфортно? Смятам, че на този въпрос вече обществото ни е дало отговор. Определено нещата не са никак прости, дори не смятам, че могат да се определят с някаква трудност, защото ако беше трудно, то тогава щеше да е постижимо.  За момента обаче не е. Може би за да бъде постигнато нещо трябва да се тръгне не от едно откритие или от една личност, дори една група личности, а от всеки един от нас нормалните хора. Да се стремим за нещо различно от това в момента. Не знам дали ни е рано да започнем да мислим масово по този начин или просто сме манипулирани от една група хора, които контролират всичко. Може да има потенциал в нас да се развиваме, но уви...



Гласувай:
1


Вълнообразно



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stoiychev
Категория: Други
Прочетен: 4639
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031